Отново гнусотии. Пак физиологични, срамни и непопулярни теми. Пак ще бръчим нос и ще тръпнем в отвращение при поредния ред от тия писанки.

Да, бре агънце, ама всички имат равни права. Не може то така - я се огледай в нета: сайтове за хранене, готвене, пиене, коктейли, консервиране и други все свързани с насъщната нужда от придобиване на разни полезни и не чак толкова хранителни вещества. Свързаните с нанкане теми и продукти също не са малко. Нека не се обръщам към всички други физиологични теми в нета - я пробвай какво излиза на любов, да не говорим за секс. Някой трябва да уважи и тъй непопулярните процеси протичащи в човешкото тяло.

Днеска обаче темата е малко по-различна. Няма да пърдим като предния път, само ще посетим едното място, вецето, кенефа, двете нули и прочее наименования на Нейно Величество Тоалетната (не че има някакво съществено значение къде ще се развие действието но просто обикновено в кенефа на човек му идват най-сочните мисли. Вероятно щот се освобождава празно място в тялото или може би щот от напъването мозъкът се оросява, честно казано не знам, но това едва ли е от значение за увековачаването на моята настояща мисла.)

Та, шматкайки се из Варна, в частност из така популярния в морската ни столица Дворец на културата и спорта, и в още по-голяма частност в остъкления коридор (гордо наричан от обитателите му автосалон) поради голямото количество биричка съчетана с топъл бургер изпитах острата необходимост да отида по себе си. След кратки указания се озовах в относително уютният кенеф на ДКС-то. Нормално, като всеки човек след първоначалният напън започнах да оползотворявам времето си, и то по най-добрият възможен начин - с мислене. В последно време доста честичко пътувам из милата ни родина. Пътуването естествено е свързано и с доста ходене по себе си. Бая кенефи съм посетил къде ли не из страната. Забелязвали ли сте колко ценни неща има в един обществен кенеф? Има я стига човек да знае как да ги намери. На вратата ми например в момента се мъдри един бисер подхранващ най-топли чувства към една малцинствена група у нас. Естествено отдолу, неизвестен читател (явно от съответната малцинствена гру
па) е постнал своя коментар и пожелания за осъществяване на тесни социални контакти с почти всички роднини от женски пол на автора, и то в техните най-тесни отверстия. Малко по-встрани има семпла реклама: "духам на бели момченца тел.ХХХХХХХХ". Поглеждам надолу и попадам на истински вестник, е поомазан и мокър ама вестник. Кратък оглед на кошчето ми дава представа за хисторито на кенефа който сега претоплям със задните си части. Мълния проблясва през замъгленото ми от тежкия кисел мирис на собствените ми фекалии съзнание: та общественият кенеф е едно обществено място! (дотук доволно тъпо, но след следващият напън се роди и основната гениална мисъл) Та общественият кенеф е нещо като интернет: преминават множество хора, много от тях просто гледат, други постват по нещичко, редовните посетители поддържат цели блогове из пространството (вратите), има и реклами, човек може да завърже социални контакти, има и новини (вестници) но също като в интернет всичко е сякаш твърде далеч от реалният живот. Той е отвън, далеч от миризм
ата, далеч от шума на вентилатора (на компютъра или кенефа, все едно). Всичко е имагинерно - сам, с мислите си, сам с посланията на другите, сякаш осъзнавам смисъла на живота и все пак съм толкова далеч от него. Главата ми се замайва. ... Дишам, .... ох, по-добре да не дишам ... (след минута) … все пак ще дишам

В този така съкровен момент на нирвана дивно тупуркане ме смути. Сякаш нещо се строполи на мократа и хлъзгава мозайка отвън. Всичко притихна. Напрегнах слуха си (грешка) … мощна оригня раздра тишината и се отрази неколкократно в стените. Нещо се разплиска. Втори напън наелектризира въздуха и го разпори с повторно оригване. Сякаш вече почувствах миризма на озон … или по-скоро на стомашни сокове. Някой отвън повръщаше.

Изчаках. Онзи си тръгна без да пусне водата, блъскайки се в стените. Оригна се. Излязох отвън. В писоара пред мен се мъдреше топла повърня. Частици домат и салата бяха опръскали плочките зад писоара. Това беше прекалено отвратително дори за мен.

Добре, препил си. Добре доповръщало ти се. (като не знаеш колко да пиеш така е) ама ЗАЩО В ПИСОАРА?

Същото е и в интернет. Вярно, че не всичко е стока в нета, вярно че има много глупости (моля, всички които пишат наистина смислени неща – не се засягайте, за моята теория вие попадате в категорията на вестниците, списанията и книгите, които наистина имат информация и наистина, понякога, се намират по обществените кенефи, За тия, които не ми вярват мога да им изпратя мостра) вярно, че интернет не е реалният живот и предразполага да поразпуснеш обаче наистина това не означава, че можеш да се издрайфаш в писоара.

Езикът в интернет не винаги е на висота, не винаги това, което е публикувано изобщо си заслужава да се чете, но обикновено авторът му се е напънал и се опитва поне да не изгони своите читатели. Има обаче люде, които приемат свободата на интернет абсолютно буквално – място където можеш да си попсуваш на воля

Ето ви нещо повръщано в писоара http://warezru.blog.bg/

Няколко думи за автора: освен, че е явно пълен неграмотник, почти всичко останало е под въпрос. Вероятно е от пловдив, вероятно повтаря училище поне за 15-ти път имайки предвид възрастта му. Категорично е пълен профан на компютрите. За справка виж собствените му глупости в поста http://warezru.blog.bg/viewpost.php?id=2551

Постовете: противно на очакваното в категория Забавление постовете по-скоро напомнят личен дневник от най-безсмислен тип. Незнайно защо авторът упорито се опитва да държи в пълно неведение читателите си относно основната причина да постне поредната глупост.
Пряката критика на първия пост обаче не пречи на автора да ни “забавлява” отново. Въпреки явните коментари изразяващи недоумение и присмех, авторът определено не “зацепва” изобщо. За справка опитайте се да разтълкувате безсмислието на диалога с анонимния читател от горния пост.


Предложението: тъй като всичко си има своите граници
Обявявам награда: най-тъп блог
Наградата е снимка на повърнатото в писоара на ДКС Варна

С радост ще приема и други номинации освен http://warezru.blog.bg/

ПП живея с ясното съзнание, че скоро и аз мога да бъда сред номинираните. Имайки предвид наградата обаче, по-добре не си правете труда – аз го видях на живо.

Съвсем конструктивно обаче, дали не е възможно да отворим въпроса, който вече веднъж повдигнах за възможността за отрицателни вотове

Щях да ти дам 5 точки от 5 за поста преди да беше писал за warezru. И аз самия не съм почитател на подобен род изпълнения, но директната ти критика в случая - при това в блог, а не като коментар, е не на място. Ще спестя изреждането на конкретни причини защо мисля така. Ти самият си скрил възрастта си и това е твое право. Следващия път като критикуваш направи го по-обобщаващо и нелично - приеми го като молба в полза на всички,които ще критикуваш вбъдеще.

Иначе прочетох: "аз се шматкам из нета и плюя всичко и всички де що не ме кефят. " осъзнах, че няма да възприемеш молбата ми, но да знам, че съм опитал. Личното ми мнение за цитата...тайна:)

ъъъ, без да искам да се натрапвам с противоречиви изказвания ама що не ми прочетеш първия пост

иначе благодаря за молбата - наистина уважавам чуждото мнение, дори и когато не го приемам

Пич аз сам WarezRu ако имаш някав проблем,не е нужно да ме оплюваш а да дойдеш и да ми кажеш,или може би те е страх...