Прочетен: 15188 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2006 16:35
В една ранна есенна утрин Бай Станьо стана рано беше си поръчал евтинки дръвца. Рано есенес е по-харно да купуваш дръвца. Хем имаш време да ги прибереш хем са на тънкаж.
Част първа из мислите на бай Станьо:
Подозрение
Вън съмна! Просветля! На мене пръв докараха дърва! Виновни няма! Просто е така! До трупи цели, ненацепени стоя! В живота е така! Секира нужна е сега!
След първоначалното разочарование, бай Станьо като всеки добър стопанин (е и бивш работник в Сочи) запрята ръкави и започва бурна сеч, която може да породи завист и у канадски дървосекач.
Насичай ги така!
Сами сме! Само двама! Но купчината е голяма! А часовникът тиктака.... Хубаво ми е със теб във мрака! Галя твойта дръжка! Изричам неизписани слова! Ти се мойта брадва! Ти си силата! Удар! Пак! Насичай ги така! И като водопад потича, с воня, потта от мойте рамена! Но пак така! И пак така! Разсичай ги! Сега! Харесва ми как твойта дръжка стои във моята ръка! Насичай ги така! После ще е късно! Непоправимо късно! ... идва зима
Екотът на сечта оглася притихналият пуевенски квартал. С подути, гурелясали очи, псувайки от леглото се надига чичо Михал, нощен пазач в градския транспорт, който има няма преди час е положил морна работническа глава на омазаната с нафта възглавница. Естествено чичо Михал, е горд пролетарски възпитаник и не може да остави безнаказано тая гнусна връзкарщина (да ти докарат дърва най-рано от всички във блока, значи че не ти е чиста работата).
За всички нас!
Обичайте се хора! Но помнете, че в днешно време съседите са по жестоки и по зли! Същински демони! О,мили боже! Опази!
Туй мина през главата на бай Станьо след като скива, че някой му е откраднал току що насечените дръвца.
Боли!
Звездице моя! Ти която светиш на небето! Слез при мене на земята! Излекувай ми сърцето! Дай ми вяра във доброто! Дай ми вяра във съседа! Дай ми сила и надежда! Дай ми... Нека! Нека твойта топлина да ме обгърне! Нека да ме стопли тя! Нека в истина една да се превърне! Че време зло,пагубно настана! Във душата тежка рана - кърви,мори българският род! Чудя се! Какъв е тоз народ! Къде е истината? Къде са ми дървата? Всичко допира до парата! Магия или карма -зла, поглъщат моите дърва?!
до вечерта бай Станьо, беше обхванат от омраза и неустоима жажда за мъст. Обходи всички мази и откри пресни стърготини пред вратата на Михаловата
Отмъщение съседско!
Последна моята свещ догаря! Дълбоко във душата мъстта ми ме изгаря! Но пламъкът пред мен, за мене тъй студен, прегръщам със надежда блага! Аз знам, че на Михаля зло му се полага! С трепереща ръка докосвам кръста! Иконата целувам! Вратата се разтвори! Гръм и трясък! Нещо в мене проговори! Небесна топлина за миг ме тъй обля! Москвича му ще изгоря! Усетих моята душа, да се откъсва от мен така, както рожба къса се от майката! Не плача! С вестници и бензин ще го повия! И радостта в душата си не крия! Знам! Силата на огъня ще го унищожи така,че ще стане само стара тенекия! Да се преборя със съседа,с подлия комшия!
Ехидно, хилейки се от прозореца бай Станьо, печен в междусъседските борби, тихичко посръбваше топъл чай след среднощните забавление. Поседнал на купчината цепеници,която грижливо прибра в хола преди да подпали Москвича на съседа си, той наблюдаваше с удоволствие скубещия косите си Михал, който жално виеше около купчината желязо, в която се беше превърнал неговият осмак. Безцелно лутащите се наоколо двама сержанти от близкото РПУ вече бяха навлезли в градивен спор: дали шефа ще приеме, че могат да се забавят за такава глупост още 30 минути и да цапнат по една бира в близкият магазин или все пак да се прибират в районното. Дори за тях беше ясно, че е някой от съседите но някой не означаваше конкретно някой. Пък и на кой му пука – той михалевия осмак и без това е със стари номера и не е в движение.
Парица -царица!
Защо е нужна показност? Кажете? На наивното добра душа кожата дерете. Всичко вий сте проверили, но мен още не сте открили. Мачкате таланта! Не признавате естествената красота! Фалша,кича,краденото е за вас гаранта и печеленето на пара, в тази гнусна междусъседска борба! И коя е главният виновник за всичко това? Разбира се това са само моите дърва!
Дълбоката скръб на Михал и денонощният му вой обаче трогнаха дървосекаческата душа на бай Станьо. Денем и нощем тихо, хрупайки душата му, препъвайки мислите му, окалвайки радостта му, съвестта на бай Станьо непрекъснато му нашепваше:
Защо така?
Къде е твойто извинение? Защо си анонимен? Нямаш ли открито мнение? Зла сила те коси,а туй на здравето вреди! Хич не доумявам,как трябва да те поучавам! И весела, добра,аз щастлива съм съвест да! За теб и всички песни пея! За мир,любов копнея! Имам си принципи! С тях се гордея! А ти се ровиш във калта,с интриги,клюки на уста! Къде остана доблестта? А от мен сега....пий една чаша студена вода!
Бай Станьо не издържа една ранна сутрин рипна и като младо козле се изкатери до четвъртия етаж и бясно занатиска звънеца на Михалевата гарсониера. Неговата откровеност, пречистеност и вяра в доброто му попречи да забележи идиотският израз на чичо Михал, както и факта, че дебелите му космати крака вместо от традиционните шорти се подават изпод поовехтелия пеньоар на леля Милка (Михалевата съпруга).
Ще се целуваме.....
Как хубаво ми пееш! Но защо се смееш тъй различно? Не е логично! Усмивката или песента? Коя е истината? Ще се целуваме. Нали? Така е хубаво,че сме сами! И няма като някои пуберитети,да рецитираме куплети. Душата да скърби. Да роним горчиви сълзи. А песента е хубава! За кого я пееш? За мен? За него? За себе си? Кажи? Поне ме излъжи. Погледни ме с тез очи! Какви очи! Толкова си хубава и властна! С тази рокля на цветчета си прекрасна! Омайна,приказна,красива -като самодива! Ще се целуваме! С чувство споделено. Дори да не е позволено,ще се любим аз и ти. Чак до зори!
Та тъй завършва нашта история за двамата побъркани съседи – единият от мъка, другият от разкаяние.
Години по късно малката Анчи от съседния вход извади на показ лексикона си, в който подробно беше описала тая случка. Естествено някак си по детски в рими и по малко по-различен начин. Не баш тъй както се случи а тъй както вижда едно малко навлизащо в пуберИтета грозновато момиченце. Та дори си избра и творчески псевдоним … да, прави сте сакаш беше нещо свързано с дървосекачите …
11.05.2006 18:00
Поздрави
Респект;)
Във тоз прекрасен час
ще те помоля аз
да пишеш и за мен,
да бъдеш откровен.
Не да пишеш, а да постваш
няма много да ти коства
(поне според мен,
защото днес е хубав ден:))
Ти за мен си ято птици, сладки гургулици,
дали да изям две големи пици.
Отивам да чета поезия, че от всичко тук
ме хвана амнезия.
А този, и този и ..., и 111-я (!) са мои.
19.05.2006 09:59
20.05.2006 11:22
Прегръдките ти, не ме топлят вече!!! А и морето е далече! Ти протягаш, пак хладни ръце! От сттуда и от ласките ти, веч ме тресе! Какъв дървосекач, си ти! О, не!
02.08.2012 03:44